Огледай се... Какво виждаш?

Виждаш ли ярките слънчеви лъчи, преминаващи през щорите и галещи нежно утрото...  Или светлината нахално дърпа клепачите ти и прекъсва най-сладките минути сън?

Виждаш ли искрената усмивка на любимия човек, когато сутрин му подадеш чаша топло кафе... Или само вдигнатия капак на тоалетната чиния и празната тубичка от паста за зъби?

Виждаш ли безмълвното кимване за поздрав на съседа отсреща... Или смачканите хартийки по стъпълата спъват желанието ти за добросъседство?

Виждаш ли нюансите на зеленото в градските паркове... Или навалицата в автобуса затваря очите ти за всичко красиво?

Виждаш ли колко полезен е трудът ти... Или лицето на намусената ти колежка създава неприязън към работата?

Виждаш ли светещия поглед на влюбен младеж с червена роза в ръка ... Или само неприличните подсвирквания на съмнителни типове?

Виждаш ли очарованието на уличните лампи вечер... Или те само подчертават колко страшно е неизвестното на тъмнината около блоковете?

Какво търси сърцето ти? Вглежда ли се в дребнавостта на ежедневието... Или копнее за радостта от благословен живот. 

Огледай се... И избери.

                                                                                                                                                       И.Ц.

                                                                                                                                                                

Ако виждам и двете едновременно ? :)

Да не се поддаваме на съблазън и изкушение! Правилно и амин!
Изброените негативизми обаче не са "дребнавостите на ежедневието", само с това определение не съм съгласна.

Ами ние хората сме такива,че виждаме само това,което искаме да видим.Ако Бог е отворил нашите очи и ум,ние ще видим света,хората около нас и вси4ки ситуации в живота ни с усмивка и любов.Защото Бог е този който работи в сарцата ни,и ние сме тези които го дпускат Той да дава светлина в душитени.Така че ако искате да виждате нещата по-красиви около вас,просто оставете Господ да отвори очите и сарцата ви,лесно е повярваите ми,само го поискай. А.Stam.

Понякога ми става тъжно, понеже не мога да видя красотата на света около мен. Но тогава осъзнавам, че съм била със затворени очи;) Отварям ги и виждам, че Бог ме обича и ми се усмихва с лицето на всеки, на когото и аз се усмихна.

Поздравявам ви. ;-)

акцента, който поставяте - да мислим и общуваме позитивно. Харесва ми първия коментар:
"Ако виждам и двете едновременно ?"
Реализмът според мен е за предпочитане. В него има цветове и нюанси. Позитивното и негативното мислене си приличат по това, че са едноцветни.
Благодаря за статията Ви. Написана е хубаво и с много чувство. Продължавайте!

Реалноста в която живеем е такава , че може да натъжи и най големия оптимист.Друг е въпроса , че имаме право на избор и можем да изберем да "виждаме " само доброто от тази реалност и така да си спестим много разочарования.Не ме разбирайте пограшно , не е въпрос за си заровим главите в пясъка , не !По скоро да се съсредоточим върху доброто и позитивното и то да бъде водещото начало в нашия живот!Поздрав!

Благодаря ви за коментарите! Те са доказателство за вашата заинтересованост и изказ на личната ви позиция. Ценни са :)

С пожелание за благословен ден,
И.Ц.

P.S. ...Продължавайте да се оглеждате ;)

Добре е ние самите да излъчваме този мир, любов, спокойствие и търпение, които нашият Създател има за нас, така ще направим света по-цветен. Ако обаче не се вглеждаме точно в тези, малките детайли, които могат да те направят щастлив, а с черногледството си се затваряме в клетка - то животът ни ще бъде изпълнен с тъга и измъчен. Често се боря точно с това да отворя очите си за прекрасните неща, които Бог има за мен днес.

С пожелания за слънчеви дни и повече видяни усмивки!