Опитвали ли сте някога да си водите дневник? Съкровени мисли и впечатления за случките в ежедневието, за срещите с хората, за ароматите на живота...

Ето това прави Габриела Маджарова (pomilvana.blog.bg) в рубриката "Следи" на сп. ЛИЯ. Описва небесни моменти, които настъпват в ежедневието на едно майчино сърце. И оставят следи... За други сърца.
 
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ *

     Здравей дневнико,

Ще тръгваме на море. Вълнението струпва коментари, мечти и куфари в хола. Концентрирана като регулировчик, внимавам със сигурност в  багажа да не попадне нещо, от което искам да се отърва. Никакъв стрес, домакинстване, никаква евтина откъм романтика вечеря… дори ще „забравя” вкъщи част от думите, които ежедневно говоря. Имаме нужда от друг цвят – от синьо. Морскосиньо.

Време е за свобода, новост и простор. Затова още преди шаренията от нахвърляните вещи да се е настанила в куфарите, взимам най-напред личното си очакване за почивката. Дано наистина тя да ни е дар от Бога.

Моля се за възстановяване, свежест от онова, което ще дойде, и обогатяване с приятелства.

     Здравей дневнико,

Сбъдна ми се миналогодишната мечта. Застанала на същия този плаж /тогава още бременна/, бях си пожелала 4-тото ни детенце да опитва свои стъпчици по брега. Малкият Лазар е безкрайно щастлив. Той откри и това чудо - пясъка, изплъзващ се толкова ловко между пръстите. Но все още се двоуми дали е вкусен. Гледам как Еси, Каси и Нати бързат да му покажат всички хубави неща в живота. Всеки по свой начин. Еси например го маже с плажно мляко, батко Нати му носи играчка от морето – водорасло, а Каси му прави пясъчни торти. Ето тази детска обединеност край блаженството на малкия е голяма наслада за мен. Това е онзи акцент към пейзажа, който прави щастието ми съвършено.

     Здравей дневнико,

В каква “среда” попаднахме? Дойдох с нагласата, че в хотела ще се намери поне 1 майка с деца, с която от пръв поглед ще си паснем за приятелки. Е, сега се чудя дали не съм попаднала в българския Фолти Тауърс. Хотелиерът бай Иван е твърде мнителен и комично пестелив пенсионер. Камериерката Диди е рокерка, шампионка по канадска борба, /обичайната й професия е в същия подходящ стил/. Колоритът се допълва от Доктора – физиотерапевт, специализирал в 6 държави с не знам колко степени и познания по източни теории. Сутрин Доктора е като въплъщение на жълт вестник. Няма как да не ти привлече вниманието, докато си пиеш кафето. Пълен е с истории за известни личности, които идват при него на процедури. За останалите гости на хотела мога да кажа, че са все в този дух “странни птици”, сякаш подбирани по метода на изключването.

     Здравей дневнико,

Вчера оставих предразсъдъците си в куфара в стаята, заключих и слязох долу с мъжа ми на общата вечеря. Реших да прекрача дистанцията спрямо другите хора. Мъжът ми винаги е казвал, че хората не са само това, което виждаме отвън. Повярвах му. Оказа се прав. Всички искрено се смяхме до след полунощ. Откога не се бях забавлявала така, не помня. Подейства ми толкова разпускащо. /А и децата се заиграха, Лазарчо заспа – изобщо приказка./

Открих, че тези, различните, странните образи в хотела имат дълбочина в своята история, която си струва да бъде чута. Почувствах, че носят будни сърца, на които Бог има какво да каже с приемането и обичта Си...

     Здравей дневнико,

Почти всички от хотела пихме кафе заедно. В уютна свободност. Всеки бе довел мирогледа си. Бе го “настанил” да седне удобно край масата. Представи го. И ето, че разговорът, с който сервирахме кафето си, бе нестандартен, но приятен. Една до друга стояха истории за рокерски събори, френско законодателство, спа процедури, старчески диабет и бременност. Какво асорти! Общуването обаче не стесни индивидуалността на никого. Напротив – бе интересно.

Заради библейските имена на децата ни, докоснахме и въпроса за вярата. Доктора сподели, че е наследствен католик. Той отскоро се замислял да познае съзнателно същността на християнството, а сега вече съвсем, понеже “за първи път” виждал „семейство като нашето”. Диди рокерката разказа въодушевено за плачещата си икона. А бай Иван, хотелиерът, участваше в този етап от разговора само с подслушване. И то под прикритие. (Насаме старателно увери Лазо, че е атеист, но ей-така, хък-мък, от любопитство поиска Библията му за през нощта – “да я разгледа”.)

      Здравей дневнико,

Днес предложих на Диди да разходим заедно малкия Лазар до скалите по крайбрежието. След броени минути едрата жена се изгуби някъде и вместо нея се разкри нежно и лесно ранимо същество, което още тъгуваше силно по загубата на баща си. Как й липсваше да бъде все още неговото мъжко момиче.

Ако истинските и красиви човешки емоции, когато правиш някого съпричастен на съкровените неща в живота си, имаха цветове, колко ли нюанси на приятелското можеха да се сътворят?

Благодарна съм, че почивката от обичайното изчисти възприятията ми за нови картини. Благодарна съм, че забелязах по-съвършената красота на споделеното човеколюбие. Благодарна съм, че спомените ми от почивката са като картичка, в която липсва сивкавото на предразсъдъците. 

* Статията е публикувана в бр. 47 на сп. ЛИЯ.

Актуална тема, личен поглед, умело поднесен повод за размисъл....и аз ги имам (предразсъдъците)....но какво правя с тях? Благодаря на Габи, че ми напомни :)

погледнах днес календара и с тъга установих, че утре ще остана без интернет. По тази причина се наместих пред монитора и реших набързо (невъзможно е, но все пак) да намина през всички места, които обичам да посещавам. Докато пийвах чай и скорострелно чатках по клаватурата, защото "говорех" с няколко дружки по скайпа, един линк ме доведе тук....и зарязах другите неща...Зачетох...пак се просълзих и усмихнах едновременно...Спомних си някои неща, помечтах си за други....
Благодарих на Бога за хората, които срещнах в "глобалната мрежа" и как те стопиха доста мои предразсъдъци, превърнаха разни непознати в познати, а други познати - в приятели и цветния ми живот се насити с неочаквано много нюанси.
Ех, дневнико, дневнико, Габи е благословение, нали...как пише само!;)"

Благодарим ви за коментарите :) Непременно ще подшушнем на Габи, че има верни фенове и тук!

leah

What a joy to find such clear tinhknig. Thanks for posting!