Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2010 11:02 - Тяло, прости ми
Автор: leah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5320 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тяло, прости ми*


image


       Тяло, прости ми, че те сравнявах.
Съизмервах формите ти с телата на други жени и нарекох различното  «недостатъци». Толкова критична бях, че спрях да ти отдавам уважение. Аз те ограбих.

 Прости ми думите. За всичката ненавист в обидите, които изричах за корема, бедрата, очите... За всичките комплименти, които бързах да «арестувам» и отхвърля.  Повтарях, че в теб всичко е просто ужасно. Не бях обективна. Аз те излъгах.

      Прости ми, че те обвинявах.  Без милост и прошка! Както не бих обвинила никого от познатите си. Исках най-престижното място в тълпата. Да съм забележителна. Исках това от теб. Затова се сърдех и не харесвах начина, по който дрехите ти стояха. Считах, че не е честно, че ме злепоставяш. Понякога направо отказвах да те видя в огледалото. Убедена бях, че ти само ми напомняш колко не ме бива. Уви. Аз те мразех.

Прости ми за жестокостта. Давах ти да поемаш твърде много храна, когато съм нещастна, сякаш за да «глътнеш» стреса на душата ми. Друг път те подлагах на диета след диета. Като в някакъв безумен сървайвър. Дори нямаше награден фонд?!  Изтощавах те от глад, и пак бях недоволна. Всичко бе толкова напразно. Какво постигнах? Само болести и болка. В теб. В мен. Срамувам се и си признавам. Аз те насилвах.

      Прости ми, че се държах с теб като с роб. Удвоявах нормата ти за продуктивност, когато пожелаваше почивка в умората си. Не ти позволявах да се отпуснеш ей-така в себе си. Да се почувстваш удобно в кожата си. Аз наруших правата ти. 

Прости ми, че те считах за моя собственост, отчайващо дефектна. Колко пъти в мислите си те променях, предавах, разменях за друга, по-добра конфигурация плът. Отказвах да се примиря с вида ти. Да се задоволя с даденостите. Жадно попивах всеки съвет за твоето усъвършенстване. Научих отлично кое как да скрия. И пак завиждах и исках друга визия. Безброй пъти. Аз ти изневерих.

 Но сега искам прошка от теб, от себе си.

 Ти, тяло, си дар. Получен от Бога. Замислено с удивителни възможности, за да ми служиш. Да разчитам на теб за всеки дъх от живота. Да ти се радвам и ценя.

Аз вече искам... да се грижа за теб. Здравословна храна и разумен режим. Дори ще се опитам да благодаря за теб, както благодаря за храната.

Защото ти бе с мен във всичките ми чувства. Когато бях тъжна, ти ми даде сълзите си. Когато преливах от радост, ти разпръсна смеха си. Дори скри тревогата в торбичките около очите, за да не я видят децата. Ето, всяка бръчица е отпечатък, снимка на спомените ни заедно...

 Колко е хубаво, че сме приятели, нали? Повече няма да се отнасям към теб като към нещо грозно и някак чуждо. Ти си мое, мило и свидно. Ти си достойна една трета от мен.  

 Сега, когато започвам начисто ( или на-честно), вече виждам красотата ти в детайли. Симпатичната усмивка, бялата кожа, женствения ханш. Гледам ги дълго в огледалото. Разбирам защо ги сочеха приятелките ми, в разговорите ни за теб.

Тяло, аз реших какво избирам.  Избирам да продължа с теб. Единствено. И да ти кажа: Тяло, аз те обичам.

      Искаш ли сега да направим нещо заедно? Да помилваме децата. Да целунем любимия. Да отидем да си купим нова дреха. Да отпразнуваме чудесния повод! А после ще си напълним нов албум със снимки...


                                                                          Габриела Маджарова


*Статията е публикувана в бр. 51 на списание ЛИЯ с тема на броя ТЯЛОТО




Тагове:   тяло,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521891
Постинги: 97
Коментари: 317
Гласове: 1942