Първата Бъдни вечер*
- На Бъдни вечер ще бъдем в Перник при нашите… - казва мъжът ми ей така, между другото, преди да заспим…
- Каквоооо?!? – скачам аз, нищо неподозираща и усетила миризмата на предстояща битка. - Абсурд! – добавям. - На Бъдни вечер досега винаги съм била у баба... Двете с майка ми ще бъдат ужасно разочаровани, ако не сме там. Няма друг начин! В София при баба сме…
Съпругът ми явно изобщо не чува какво му казвам и ми обръща гръб, завивайки се с думите:
- Ще видиш: ще бъдем в Перник. Точка!
БЯСНА СЪМ… Б-Я-С-Н-А… Как така ТОЙ ще решава къде ще ходим на този важен ден, без изобщо да го е обсъдил с мен?!
Освен това у тях ядат постно на 24-ти, а ние винаги ядем сърми с кайма у баба. Цяла година чакам да ям от превъзходния й тиквеник…
Направо място не мога да си намеря от яд и едва заспивам. Бракът бил низ от компромиси… да, да разбира се… нека този път той да направи компромис!
В представата ми първата семейна Бъдни вечер е перфектното Рождество – ТОЙ с червена риза (разбира се) и чаша вино в ръка за 48-ми път разказва „веднъж, когато ходих на риба и езерото беше замръзнало…” на баща ми, който едва изчаква да добави своя подобен мъжки разказ… АЗ – с красива вечерна рокля (препоръчително!) , е ако не вечерна, то поне червена или в най-най-най-краен случай поне с червена диадема (или гердан, а защо не и двете J) подреждам огромната купчина подаръци под елхата (за които място не достига, разбира се), аранжирам перфектната маса с цветя, камъчета, салфетки и други важни подробности (заради които съм си загубила половината свободно време, ровейки в интернет още от лятото)… Всички са усмихнати, щастливи и доволни на фона на прекрасна рождествена музика… АЗ с най-голямо нетърпение очаквам момента, в който ще разкъсам опаковката на дългоочакваната изненада - първия подарък от мъжа ми, който няма как да е забравил, защото това ВСЕ ПАК Е ПЪРВАТА НИ БЪДНИ ВЕЧЕР КАТО СЕМЕЙСТВО… ТОЙ разбира се ще е много изненадан от моя подарък за него, ще се приберем в къщи и ще ми каже, че това е най-хубавата Бъдни вечер в живота му, че точно така си го е представял…
ХА-ХА-ХА! Ще кажете: „много филми си гледала…” Истина е… Гледала съм и всичките бяха с „хепи енд”, а при нас не се очертаваше такъв… Както сами можете да се досетите, последвалата картина не се доближаваше дори и на 1% от сценария, който бях режисирала години наред, мечтаейки за моето бъдещо семейство. Колкото повече причини АЗ изтъквах в полза на празнуването в София, толкова повече ТОЙ настояваше на неговото… В един момент усетих как съм насъбрала толкова много гняв, че съм се отдалечила на светлинни години от истинския смисъл на Бъдни Вечер. До такава степен бях илюстрирала в ума си и най-малките подробности, че бях изгубила представа за цялостната картина. След цял месец спорове – „у вас” или „у нас”, при които никой не искаше да отстъпи, точно преди да съсипя от яд цялата украса и едномесечната подготовка на сладкиши, курабийки, меденки и всякакви подобни „диетични” неща, се замислих. И ме хвана срам… и то много. Защото за пореден път исках да докажа, че ще стане „на моето” на всяка цена… А тя, цената, не си заслужаваше…
Никой не знае с точност кога се е родил Исус, дали на 24 или на 25, дали през декември изобщо… И нима има значение? В това ли е смисълът на празника? Целта му не е ли да се съберем с хората, които обичаме, и заедно да благодарим на Бога, че ни обича толкова много, че ни е изпратил бебето Исус... ето това бях забравила в устрема си да стане „на моето”.
Къде все пак бяхме на Рождество ли? В Перник… Облякохме се в червено и мъжът ми сияеше, защото искаше да ми покаже своята перфектна версия на Бъдни вечер. Гледах го колко е щастлив и не можех да повярвам, че бях изгубила толкова време в сръдни и цупеници, демонстрирайки своя инат.
На следващия ден, 25 декември, бяхме в София при баба… мъжът ми пак сияеше, аз също, защото не бяхме скарани. За момент се замислих какво ли би станало, ако все пак беше станало „на моето”… С перфектната вечеря, дрехи и подаръци, но с обтегнати отношения… м-м-м не, благодаря! И си казах: Господи, благодаря Ти, че ми помогна да се смиря, да преглътна ината си… и да внеса мир и щастие в дома ни.
П.С. Предстои Великден. Дали правя планове?! За декорацията и яденето – да. За мястото - каквото решим заедно.
Мариса
*статията е публикувана в бр. 53 на сп. ЛИЯ
06.12.2010 15:21
07.12.2010 10:15
15.01.2011 22:15
2. нашият албум
3. Библията
4. Любов и чудеса в блога на Натали и Димо
5. Блогът на pomilvana
6. Блогът на Людмил Арсов
7. ПРИЯТЕЛИ - различната църква
8. Блогът на Марчела
9. Блогът на val
10. Блогът на Мими Антова
11. Блог на Наско Лазаров
12. Блогът на monologa
13. Блогът на Краси
14. Блогът на slavei - Духовна поезия