Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2010 14:32 - Първата Бъдни вечер
Автор: leah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8583 Коментари: 4 Гласове:
2



Първата Бъдни вечер*


-          На Бъдни вечер ще бъдем в Перник при нашите… - казва мъжът ми ей така, между другото, преди да заспим…
-          Каквоооо?!? – скачам аз, нищо неподозираща и усетила миризмата на предстояща битка. - Абсурд! – добавям. - На Бъдни вечер досега винаги съм била у баба... Двете с майка ми ще бъдат ужасно разочаровани, ако не сме там. Няма друг начин! В София при баба сме…

Съпругът ми явно изобщо не чува какво му казвам и ми обръща гръб, завивайки се с думите:
-  Ще видиш: ще бъдем в Перник. Точка!

БЯСНА СЪМ… Б-Я-С-Н-А… Как така ТОЙ ще решава къде ще ходим на този важен ден, без изобщо да го е обсъдил с мен?!

image
Освен това у тях ядат постно на 24-ти, а ние винаги ядем сърми с кайма у баба. Цяла година чакам да ям от превъзходния й тиквеник…



Направо място не мога да си намеря от яд и едва заспивам. Бракът бил низ от компромиси… да, да разбира се… нека този път той да направи компромис!




В представата ми първата семейна Бъдни вечер е перфектното Рождество – ТОЙ с червена риза (разбира се) и чаша вино в ръка за 48-ми път разказва „веднъж, когато ходих на риба и езерото беше замръзнало…” на баща ми, който едва изчаква да добави своя подобен мъжки разказ… АЗ – с красива  вечерна рокля (препоръчително!) , е ако не вечерна, то поне червена или в най-най-най-краен случай поне с червена диадема (или гердан, а защо не и двете J) подреждам огромната купчина подаръци под елхата (за които място не достига, разбира се), аранжирам перфектната маса с цветя, камъчета, салфетки и други важни подробности (заради които съм си загубила половината свободно време, ровейки в интернет още от лятото)… Всички са усмихнати, щастливи и доволни на фона на прекрасна рождествена музика… АЗ с най-голямо нетърпение очаквам момента, в който ще разкъсам опаковката на дългоочакваната изненада - първия подарък от мъжа ми, който няма как да е забравил, защото това ВСЕ ПАК Е ПЪРВАТА НИ БЪДНИ ВЕЧЕР КАТО СЕМЕЙСТВО… ТОЙ разбира се ще е много изненадан от моя подарък за него, ще се приберем в къщи и ще ми каже, че това е най-хубавата Бъдни вечер в живота му, че точно така си го е представял…

       image             image


ХА-ХА-ХА! Ще кажете: „много филми си гледала…” Истина е… Гледала съм и всичките бяха с „хепи енд”, а при нас не се очертаваше такъв… Както сами можете да се досетите, последвалата картина не се доближаваше дори и на 1% от сценария, който бях режисирала години наред, мечтаейки за моето бъдещо семейство. Колкото повече причини АЗ изтъквах в полза на празнуването в София, толкова повече ТОЙ настояваше на неговото… В един момент усетих как съм насъбрала толкова много гняв, че съм се отдалечила на светлинни години от истинския смисъл на Бъдни Вечер. До такава степен бях илюстрирала в ума си и най-малките подробности, че бях изгубила представа за цялостната картина. След цял месец спорове – „у вас” или „у нас”, при които никой не искаше да отстъпи, точно преди да съсипя от яд цялата украса и едномесечната подготовка на сладкиши, курабийки, меденки и всякакви подобни „диетични” неща, се замислих. И ме хвана срам… и то много. Защото за пореден път исках да докажа, че ще стане „на моето” на всяка цена… А тя, цената, не си заслужаваше…


Никой не знае с точност кога се е родил Исус, дали на 24 или на 25, дали през декември изобщо… И нима има значение? В това ли е смисълът на празника? Целта му не е ли да се съберем с хората, които обичаме, и заедно да благодарим на Бога, че ни обича толкова много, че ни е изпратил бебето Исус... ето това бях забравила в устрема си да стане „на моето”.


image
Къде все пак бяхме на Рождество ли? В Перник… Облякохме се в червено и мъжът ми сияеше, защото искаше да ми покаже своята перфектна версия на Бъдни вечер. Гледах го колко е щастлив и не можех да повярвам, че бях изгубила толкова време в сръдни и цупеници, демонстрирайки своя инат.




На следващия ден, 25 декември, бяхме в София при баба… мъжът ми пак сияеше, аз също, защото не бяхме скарани. За момент се замислих какво ли би станало, ако все пак беше станало „на моето”… С перфектната вечеря, дрехи и подаръци, но с обтегнати отношения… м-м-м не, благодаря! И си казах: Господи, благодаря Ти, че ми помогна да се смиря, да преглътна ината си… и да внеса мир и щастие в дома ни.

П.С. Предстои Великден. Дали правя планове?! За декорацията и яденето – да. За мястото - каквото решим заедно.
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Мариса

*статията е публикувана в бр. 53 на сп. ЛИЯ



Тагове:   Бъдни вечер,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - хареса
06.12.2010 14:57
ми разказът на Мариса.Понякога, увлечени от собствените си фантазии, водим ненужни битки, които развалят красотата на момента
цитирай
2. анонимен - Да стане на моето
06.12.2010 15:21
"Да стане на моето" - до болка позната ситуация, която пред очите ми е ограбвала не един и два красиви мигове и незабравими преживявания и е лишавала живота на хора, които обичам, от неизказаното благословение на любовта като жертва.
цитирай
3. анонимен - не мога да повярвам!
07.12.2010 10:15
тази история е толкова истинска, сякаш се е случила в нашето семейство! имам чувството, че Мариса ни е наблюдавала отнякъде. съгласна съм, че трябва да се отстъпва и да се правят компромиси, но често си мисля, че само аз ги правя, а съпругът ми е свикнал... все пак трябва да има мярка и в отстъпките, не мислите ли?
цитирай
4. анонимен - SAVET
15.01.2011 22:15
Vqrvam 4e BOG moje mo6tno da te upotrebi za BOJIA SLAVA da bade6 za blagoslovenie na natsiite , dobre 6te bade da pro4ete6 PARVO - NOVIA ZAVET 12 pati na glas i tova koeto si pro4ela da zapo4ne6 da praktikuva6 [ PRILAGA6 V JIVOTA SI IZPALNQVA6 ] . LESNO E , kato zapo4ne6 ot nai kasite glavi , dokato svikne6 i ti idva glad i jelanie za slovoto . JELANIETO DAVA SVQTIA DUX KATO GO POISKAME - JELANIE ZA SLOVOTO BOJIE . I SLED TOVA STARIA ZAVET , kogato o6te te izdigne BOG vqrvam 4e 6te se sre6ta6 s xora ot mnogo natsii i 6te te molqt za savet i pomo6t , 6te ti zadavat vaprosi , trqbva da bade6 podgotvenna na vseki kak da pomogne6 i otgovarq6 , kak da pomogne6 na semeistva za BOJIA SLAVA . NA MLADI SEMEISTVA . SAVETVAI GI DA 4ETAT I DA PRILAGAT NA PRAKTIKA BIBLIATA V JIVOTA SI ,TOGAVA 6TE IMAT GOLQM USPEX VAV VSQKA EDNA OBLAST OT JIVOTA SI . NEKA BOG BLAGOSLOVI I SAXRANI MLADITE SEMEISTVA .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 523725
Постинги: 97
Коментари: 317
Гласове: 1942