През последните седмици живакът в термометрите беше се насочил стремглаво нагоре и май нямаше намерение "да си знае гьола". А колкото и да обичаме слънцето, лъчите му не ни се струваха толкова приятни и изпиваха всяка капчица живот в нас. Избягвахме излизането през обедните часове, а "срещата" с климатика се превърна в очаквано удоволствие.

Но най-натрпчиви от всичко бяха... миражите. Често пред уморените ни погледи треперещият въздух създаваше картини, които макар и интересни, не бяха реални.

Но и за това има лек - студени напитки и... сянка :)

А повече за жегата - от Наско Лазаров:

ЖЕГА*

Знаех си, че щеше да бъде приятен и прекрасен ден. Напитките бяха готови. Дори си имахме лед. Бях се разположил удобно и чаках. Чаках я да дойде. Вълнувах се. Не знаех как ще бъде. Притеснявах се дали ще ми хареса. И точно тогава тя влезе. Прекрасна, неотразима.

Топла вълна ме обля от главата до петите в момента, в който я видях. Добре че бях седнал, иначе сигурно краката ми щяха да се подкосят. Ръцете ми започнаха де се потят. Кръвта пулсираше толкова силно във вените ми, че се чудех какво ли ще стане, когато дойде по-близо до мен.

И тя дойде. Застана пред мен и се разположи точно пред очите ми - гореща и пареща, пикантна и желателна, а червенината по нейната гладка повърхност ме канеше да я докосна. Сякаш цялата ми казваше: “Вземи ме! Аз съм твоя! Изяж ме!”

Вместо да се протегна и да я докосна, взех кубче лед и го сдъвках с надеждата да ме охлади! Но УВИ! Вместо това усетих горещия й лъх.

Повече не можех да издържам! Достатъчно дълго бях чакал този момент. Мои приятели ми бяха говорили за нея, но това, което сега виждаха очите ми надминаваше и най-смелите ми очаквания. Чудя се как съм в състояние да опиша всичко това, след като думите не са достатъчни да изразят вълнението, възторга, желанието, изпотяването...

Тя ме чакаше търпеливо. Без да настоява за каквото и да било. Спокойно очакваше аз да направя първата стъпка.

И досега си спомням как протегнах ръка да я докосна. В този момент и двамата бяхме разгорещени.

О, майко мила, какъв момент само! Какви минути ни очакваха! Незабравимо! Неповторимо!

Протегнах ръка, взех приборите и се приготвих да отрежа едно голямо парче от нея. Защото една пица е вкусна само, докато е топла... И докато последният залък още се топеше в устата ми, чух глас, точно до мен:

“Господине, благодарим ви, че дойдохте в нашия ресторант. Сметката за пицата и натуралните сокове е 9,90 лв. Заповядайте отново! Приятен ден!”

Денят наистина беше приятен.

В летните жеги, когато с премрежен поглед миражите си играят на криеница, синият "маргаритков" календар за август може да ви поразхлади...

Календара за АВГУСТ изтегли от ТУК

*Статията е публикувана в бр. 3 на списание ЛИЯ