Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2010 16:21 - ЩЕ ОСТАВИ ЧОВЕК БАЩА СИ И МАЙКА СИ…
Автор: leah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3434 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 28.05.2010 16:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageЩЕ ОСТАВИ ЧОВЕК БАЩА СИ И МАЙКА СИ…

„Бързо, бързо – мъжът ми нетърпеливо ме дърпа за ръка и почти ме извлича навън от спалнята. - Приготвил съм ти нещо!”
След тежкия работен ден с нежелание тътря крака към банята след него и почти съжалявам, че е проявил инициативност и не ме е оставил просто да се пъхна под завивките.
Той подскача като дете около мен и тържествено отваря вратата на обширната баня. Та-даааам! За момент оставам без дъх. Пръснати наоколо десетина ароматни свещички в червени стъклени поставки, трепкат примамливо в приятния сумрак. Около умивалника и на перваза на високия прозорец са пръснати розови листенца и малки, стъклени „камъчета”, които отразяват колебливата светлина. Ваната е пълна догоре с пухкава пяна, огледалото е запотено, а до ръба на ваната има бутилка охладено бяло вино и две високи чаши. Приказна картинка.
Измъквам се от старата пижама, която ми действа някак успокоително, и внимателно се пъхвам в приятно топлата вода. Притварям очи и въздъхвам. След което изненадващо за мен самата…избухвам в хлипания, и докато мъжът ми в недоумение пристъпва към ваната и не знае как за реагира, чувам собствения си глас: ”Искам при мамаааааааааа...”
Шокирани сте, нали? Аз също бях шокирана и най-вече ужасно смутена в ролята си на новобрачна. Но може би се налага кратко обяснение. Въпросният епизод се случи първата седмица, в която с мъжа ми се преместихме да живеем в чужбина. И едва месец след като сключихме брак. Аз, вече 28 годишна, много привързана към семейството си, с което бях живяла до заминаването си, не смятах, че откъсването от гнездото, в което бях израснала, ще се окаже толкова трудно. Започвахме семейния си живот в хубаво ново жилище в буржоазен френски град и имахме осигурена работа за няколко години напред, както и достатъчно средства, за да живеем сравнително спокойно. Трябваше да се наслаждаваме на новото, да откриваме заедно нови места, да срещаме нови хора, да пазаруваме и готвим, и обзавеждаме дома си заедно… изобщо да свикнем един с друг под един покрив. Самонадеяно вярвах, че всичко това ще стане от само себе си - в крайна сметка бяхме ходили заедно няколко години, преди да се решим на сериозната крачка, наречена брак и се предполагаше, че няма да има особени изненади.
Но грешах...

автор: Теа

(Пълният текст на статията може да прочетете в бр. 50 на списание Лия)



Тагове:   човек,   майка,   баща,   остави,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pomilvana - Тази история е толкова завладяваща!
22.06.2010 19:45
Прочетох я на един дъх в списанието. Толкова е дълбока, откровено споделена и интригуваща. Тя е една от онези статии, заради които даваме списание на приятелка с думите: "Трябва да видиш това, страхотно е!"
цитирай
2. анонимен - Далеч от родината, а...
29.06.2010 16:41
бягайте от България и ше плачете.

Хахаха.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521909
Постинги: 97
Коментари: 317
Гласове: 1942