Постинг
27.05.2010 16:21 -
ЩЕ ОСТАВИ ЧОВЕК БАЩА СИ И МАЙКА СИ…
Автор: leah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3434 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2010 16:30
Прочетен: 3434 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 28.05.2010 16:30
ЩЕ ОСТАВИ ЧОВЕК БАЩА СИ И МАЙКА СИ…
„Бързо, бързо – мъжът ми нетърпеливо ме дърпа за ръка и почти ме извлича навън от спалнята. - Приготвил съм ти нещо!”
След тежкия работен ден с нежелание тътря крака към банята след него и почти съжалявам, че е проявил инициативност и не ме е оставил просто да се пъхна под завивките.
Той подскача като дете около мен и тържествено отваря вратата на обширната баня. Та-даааам! За момент оставам без дъх. Пръснати наоколо десетина ароматни свещички в червени стъклени поставки, трепкат примамливо в приятния сумрак. Около умивалника и на перваза на високия прозорец са пръснати розови листенца и малки, стъклени „камъчета”, които отразяват колебливата светлина. Ваната е пълна догоре с пухкава пяна, огледалото е запотено, а до ръба на ваната има бутилка охладено бяло вино и две високи чаши. Приказна картинка.
Измъквам се от старата пижама, която ми действа някак успокоително, и внимателно се пъхвам в приятно топлата вода. Притварям очи и въздъхвам. След което изненадващо за мен самата…избухвам в хлипания, и докато мъжът ми в недоумение пристъпва към ваната и не знае как за реагира, чувам собствения си глас: ”Искам при мамаааааааааа...”
Шокирани сте, нали? Аз също бях шокирана и най-вече ужасно смутена в ролята си на новобрачна. Но може би се налага кратко обяснение. Въпросният епизод се случи първата седмица, в която с мъжа ми се преместихме да живеем в чужбина. И едва месец след като сключихме брак. Аз, вече 28 годишна, много привързана към семейството си, с което бях живяла до заминаването си, не смятах, че откъсването от гнездото, в което бях израснала, ще се окаже толкова трудно. Започвахме семейния си живот в хубаво ново жилище в буржоазен френски град и имахме осигурена работа за няколко години напред, както и достатъчно средства, за да живеем сравнително спокойно. Трябваше да се наслаждаваме на новото, да откриваме заедно нови места, да срещаме нови хора, да пазаруваме и готвим, и обзавеждаме дома си заедно… изобщо да свикнем един с друг под един покрив. Самонадеяно вярвах, че всичко това ще стане от само себе си - в крайна сметка бяхме ходили заедно няколко години, преди да се решим на сериозната крачка, наречена брак и се предполагаше, че няма да има особени изненади.
Но грешах...
автор: Теа
(Пълният текст на статията може да прочетете в бр. 50 на списание Лия)
„Бързо, бързо – мъжът ми нетърпеливо ме дърпа за ръка и почти ме извлича навън от спалнята. - Приготвил съм ти нещо!”
След тежкия работен ден с нежелание тътря крака към банята след него и почти съжалявам, че е проявил инициативност и не ме е оставил просто да се пъхна под завивките.
Той подскача като дете около мен и тържествено отваря вратата на обширната баня. Та-даааам! За момент оставам без дъх. Пръснати наоколо десетина ароматни свещички в червени стъклени поставки, трепкат примамливо в приятния сумрак. Около умивалника и на перваза на високия прозорец са пръснати розови листенца и малки, стъклени „камъчета”, които отразяват колебливата светлина. Ваната е пълна догоре с пухкава пяна, огледалото е запотено, а до ръба на ваната има бутилка охладено бяло вино и две високи чаши. Приказна картинка.
Измъквам се от старата пижама, която ми действа някак успокоително, и внимателно се пъхвам в приятно топлата вода. Притварям очи и въздъхвам. След което изненадващо за мен самата…избухвам в хлипания, и докато мъжът ми в недоумение пристъпва към ваната и не знае как за реагира, чувам собствения си глас: ”Искам при мамаааааааааа...”
Шокирани сте, нали? Аз също бях шокирана и най-вече ужасно смутена в ролята си на новобрачна. Но може би се налага кратко обяснение. Въпросният епизод се случи първата седмица, в която с мъжа ми се преместихме да живеем в чужбина. И едва месец след като сключихме брак. Аз, вече 28 годишна, много привързана към семейството си, с което бях живяла до заминаването си, не смятах, че откъсването от гнездото, в което бях израснала, ще се окаже толкова трудно. Започвахме семейния си живот в хубаво ново жилище в буржоазен френски град и имахме осигурена работа за няколко години напред, както и достатъчно средства, за да живеем сравнително спокойно. Трябваше да се наслаждаваме на новото, да откриваме заедно нови места, да срещаме нови хора, да пазаруваме и готвим, и обзавеждаме дома си заедно… изобщо да свикнем един с друг под един покрив. Самонадеяно вярвах, че всичко това ще стане от само себе си - в крайна сметка бяхме ходили заедно няколко години, преди да се решим на сериозната крачка, наречена брак и се предполагаше, че няма да има особени изненади.
Но грешах...
автор: Теа
(Пълният текст на статията може да прочетете в бр. 50 на списание Лия)
Прочетох я на един дъх в списанието. Толкова е дълбока, откровено споделена и интригуваща. Тя е една от онези статии, заради които даваме списание на приятелка с думите: "Трябва да видиш това, страхотно е!"
цитирай
2.
анонимен -
Далеч от родината, а...
29.06.2010 16:41
29.06.2010 16:41
бягайте от България и ше плачете.
Хахаха.
цитирайХахаха.
Търсене
За този блог
Гласове: 1942
Блогрол
1. 10 години списание ЛИЯ - видео
2. нашият албум
3. Библията
4. Любов и чудеса в блога на Натали и Димо
5. Блогът на pomilvana
6. Блогът на Людмил Арсов
7. ПРИЯТЕЛИ - различната църква
8. Блогът на Марчела
9. Блогът на val
10. Блогът на Мими Антова
11. Блог на Наско Лазаров
12. Блогът на monologa
13. Блогът на Краси
14. Блогът на slavei - Духовна поезия
2. нашият албум
3. Библията
4. Любов и чудеса в блога на Натали и Димо
5. Блогът на pomilvana
6. Блогът на Людмил Арсов
7. ПРИЯТЕЛИ - различната църква
8. Блогът на Марчела
9. Блогът на val
10. Блогът на Мими Антова
11. Блог на Наско Лазаров
12. Блогът на monologa
13. Блогът на Краси
14. Блогът на slavei - Духовна поезия